Д-р Йордан Калчев: Цял живот ще нося емоцията и вдъхновението от срещата с нобеловите лауреати в Линдау
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Йордан Калчев е ученик на Национална комерсиална гимназия в Пловдив, където приключва с отличие междинното си образования през 2008 година Дипломира се като доктор също с отличен триумф през 2014 година в Медицинския университет в Пловдив.
През 2016 година след извоюван конкурс е назначен като помощник към Катедрата по здравна микробиология и имунология „ Проф. доктор Елисей Янев “ към университета.
През 2021 година пази сполучливо дисертационен труд за придобиване на просветителна и научна степен „ лекар “.
Придобива компетентност по клинична микробиология през 2021 година През същата година е назначен за основен помощник по микробиология. През 2023 година придобива втора магистратура по компетентност „ Обществено здраве и здравен мениджмънт.
Д-р Калчев, връщате се от срещата на нобеловите лауреати. Кое е най-силното усещане, което донесохте оттова?
Участието ми в 72-рата среща с нобелови лауреати в Линдау несъмнено беше преживяване, което се случва един път в живота. Казвам това от една страна, тъй като ще нося тази страст и ентусиазъм за цялостен живот, само че и от друга защото тя е и ще остане единствена. Така е тъй като един академик има право да взе участие единствено веднъж в срещите в Линдау – втори късмет може да имаш единствено в случай че спечелиш Нобелова премия.
Трудно би ми било да посоча едно само нещо, оставило най-силно усещане в мен, защото бях удивен от страхотната организация, безупречното отношение към участниците, разнообразния и разчупен формат на форума, забавните и настоящи тематики. Въпреки това, може би ще се спра на топлото и приятелско отношение от страна на нобеловите лауреати и пристрастеността, с която към момента не престават да приказват за просвета.
Разкажете за Вашето присъединяване, по какъв начин бяхте определен да бъдете част от това безспорно значимо събитие?
Да спечелиш правото да участваш в тези срещи е единствено по себе си голямо персонално, институционално и национално самопризнание. Процедурата по селекция беше многоетапна и мощно конкурентна. Започнах с присъединяване в конкурс, разгласен от София Тех Парк и Фондацията за нововъведения и софтуерен трансфер, които бяха определени да предлагат петима млади учени от страната за срещата в Линдау.
Изискваше се претендентите да са на възраст до 35 година да показват автобиография, рекомендация от влиятелен български академик, а също по този начин и да имат високи университетски достижения – научни изявления, научни известия в интернационалните конгреси, присъединяване в планова активност, участия, образования, награди и други
Първата селекция се извършваше от експертна комисия от български учени в региона на медицината и представители на фондацията. Втората селекция се организира от страна на Съвета за образуване на срещите в Линдау. В последна сметка от България успяхме да се класираме единствено двама души, като с горделивост следва да кажа, че и двамата бяхме от Медицински университет – Пловдив - аз и Михаела Попова, студентка по фармация, пети курс. След събитието всеки участник остава непрекъснат член на Мрежата на възпитаниците на Линдау.
Кои бяха основните акценти в полемиките?
Темите бяха много разнородни, обособени в разнообразни сесии в региона на микробиологията, имунологията, невронауките, клетъчната биология и генетика. Нобеловите лауреати изнесоха лекции по отношение на откритията си, за които са удостоени с Нобелова премия. Определено мога да кажа, че акцент в полемиките на многочислените срещи бяха тематиките за актуалните климатични промени, а също и навлизането и мястото на изкуствения разсъдък в науката и живота като цяло.
Да се върнем обратно в годините - по какъв начин намерихте своето място в науката, по какъв начин решихте да се посветихте на микробиологията?
Аз съм ученик на Национална комерсиална гимназия в Пловдив и самото ми решение да последвам медицина беше непринудено. Спонтанно е и и решението си да се посветя на микробиологията.
Разбира се, намирах света на микроорганизмите за забавен и провокационен още през студентските си години, а в този момент дефинирам специалността за извънредно настояща и перспективна.
Кои са учителите Ви в специалността?
С голяма признателност и благодарност загатвам преди всичко името на проф. Мариана Мурджева, без чиято дългогодишна помощ, поддръжка и упътвания през днешния ден нямаше да съм това, което съм. Тя е учителят, на който в действителност дължа най-вече. Разбира се, няма по какъв начин да не загатна и имената на доцент Мария Атанасова, Петя Гарджева, доктор Веселина Кирина и Лалка Койчева, които, както се споделя са ми държали ръката с йозето в нея. Радостен съм, тъй като всички те не престават да бъдат мои ментори и постоянно може да се обърна към тях за помощ, тъй като при компликация към кого се обръщаме първо - към своите учители.
Кои тематики и проблеми съставляват максимален теоретичен интерес за Вас?
Научните ми ползи са най-вече в региона на невроинфекциите – тяхната етиология, епидемиология и диагностика. За мен съставляват интерес още новаторските диагностични способи в клиничната микробиология, инфекциите при имунокомпрометирани лица, а също и инфекциозната имунология.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да обричам дребното си свободно време на четене на книги и на най-близките ми другари. Обожавам още разходките и пътуванията. През зимата карам кънки на лед.
Кои етични правила са най-важните за Вас в общуването с сътрудници и пациенти?
Силно оценявам взаимното почитание, конфиденциалността и казването на истината.
Какво ще пожелаете на младите си сътрудници, които биха желали да аплайват за присъединяване в сходни срещи в бъдеще?
Бих им споделил, да се отърсят от всевъзможни подозрения за съумях, които може да ги споходят и да употребяват всеки късмет, който им се даде. Желая им от сърце да съумеят да посетят това събитие, а и други интернационалните прояви, като по този метод показват и разпространяват страната ни и нашите институции. И да се завръщат също толкоз очаровани и въодушевени като мен!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Йордан Калчев е ученик на Национална комерсиална гимназия в Пловдив, където приключва с отличие междинното си образования през 2008 година Дипломира се като доктор също с отличен триумф през 2014 година в Медицинския университет в Пловдив.
През 2016 година след извоюван конкурс е назначен като помощник към Катедрата по здравна микробиология и имунология „ Проф. доктор Елисей Янев “ към университета.
През 2021 година пази сполучливо дисертационен труд за придобиване на просветителна и научна степен „ лекар “.
Придобива компетентност по клинична микробиология през 2021 година През същата година е назначен за основен помощник по микробиология. През 2023 година придобива втора магистратура по компетентност „ Обществено здраве и здравен мениджмънт.
Д-р Калчев, връщате се от срещата на нобеловите лауреати. Кое е най-силното усещане, което донесохте оттова?
Участието ми в 72-рата среща с нобелови лауреати в Линдау несъмнено беше преживяване, което се случва един път в живота. Казвам това от една страна, тъй като ще нося тази страст и ентусиазъм за цялостен живот, само че и от друга защото тя е и ще остане единствена. Така е тъй като един академик има право да взе участие единствено веднъж в срещите в Линдау – втори късмет може да имаш единствено в случай че спечелиш Нобелова премия.
Трудно би ми било да посоча едно само нещо, оставило най-силно усещане в мен, защото бях удивен от страхотната организация, безупречното отношение към участниците, разнообразния и разчупен формат на форума, забавните и настоящи тематики. Въпреки това, може би ще се спра на топлото и приятелско отношение от страна на нобеловите лауреати и пристрастеността, с която към момента не престават да приказват за просвета.
Разкажете за Вашето присъединяване, по какъв начин бяхте определен да бъдете част от това безспорно значимо събитие?
Да спечелиш правото да участваш в тези срещи е единствено по себе си голямо персонално, институционално и национално самопризнание. Процедурата по селекция беше многоетапна и мощно конкурентна. Започнах с присъединяване в конкурс, разгласен от София Тех Парк и Фондацията за нововъведения и софтуерен трансфер, които бяха определени да предлагат петима млади учени от страната за срещата в Линдау.
Изискваше се претендентите да са на възраст до 35 година да показват автобиография, рекомендация от влиятелен български академик, а също по този начин и да имат високи университетски достижения – научни изявления, научни известия в интернационалните конгреси, присъединяване в планова активност, участия, образования, награди и други
Първата селекция се извършваше от експертна комисия от български учени в региона на медицината и представители на фондацията. Втората селекция се организира от страна на Съвета за образуване на срещите в Линдау. В последна сметка от България успяхме да се класираме единствено двама души, като с горделивост следва да кажа, че и двамата бяхме от Медицински университет – Пловдив - аз и Михаела Попова, студентка по фармация, пети курс. След събитието всеки участник остава непрекъснат член на Мрежата на възпитаниците на Линдау.
Кои бяха основните акценти в полемиките?
Темите бяха много разнородни, обособени в разнообразни сесии в региона на микробиологията, имунологията, невронауките, клетъчната биология и генетика. Нобеловите лауреати изнесоха лекции по отношение на откритията си, за които са удостоени с Нобелова премия. Определено мога да кажа, че акцент в полемиките на многочислените срещи бяха тематиките за актуалните климатични промени, а също и навлизането и мястото на изкуствения разсъдък в науката и живота като цяло.
Да се върнем обратно в годините - по какъв начин намерихте своето място в науката, по какъв начин решихте да се посветихте на микробиологията?
Аз съм ученик на Национална комерсиална гимназия в Пловдив и самото ми решение да последвам медицина беше непринудено. Спонтанно е и и решението си да се посветя на микробиологията.
Разбира се, намирах света на микроорганизмите за забавен и провокационен още през студентските си години, а в този момент дефинирам специалността за извънредно настояща и перспективна.
Кои са учителите Ви в специалността?
С голяма признателност и благодарност загатвам преди всичко името на проф. Мариана Мурджева, без чиято дългогодишна помощ, поддръжка и упътвания през днешния ден нямаше да съм това, което съм. Тя е учителят, на който в действителност дължа най-вече. Разбира се, няма по какъв начин да не загатна и имената на доцент Мария Атанасова, Петя Гарджева, доктор Веселина Кирина и Лалка Койчева, които, както се споделя са ми държали ръката с йозето в нея. Радостен съм, тъй като всички те не престават да бъдат мои ментори и постоянно може да се обърна към тях за помощ, тъй като при компликация към кого се обръщаме първо - към своите учители.
Кои тематики и проблеми съставляват максимален теоретичен интерес за Вас?
Научните ми ползи са най-вече в региона на невроинфекциите – тяхната етиология, епидемиология и диагностика. За мен съставляват интерес още новаторските диагностични способи в клиничната микробиология, инфекциите при имунокомпрометирани лица, а също и инфекциозната имунология.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Обичам да обричам дребното си свободно време на четене на книги и на най-близките ми другари. Обожавам още разходките и пътуванията. През зимата карам кънки на лед.
Кои етични правила са най-важните за Вас в общуването с сътрудници и пациенти?
Силно оценявам взаимното почитание, конфиденциалността и казването на истината.
Какво ще пожелаете на младите си сътрудници, които биха желали да аплайват за присъединяване в сходни срещи в бъдеще?
Бих им споделил, да се отърсят от всевъзможни подозрения за съумях, които може да ги споходят и да употребяват всеки късмет, който им се даде. Желая им от сърце да съумеят да посетят това събитие, а и други интернационалните прояви, като по този метод показват и разпространяват страната ни и нашите институции. И да се завръщат също толкоз очаровани и въодушевени като мен!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ